Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз имам си другар
на поясът остър нож.
Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.
Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
Впил съм очи в свеща,
а не виждам, че нощта
превали и се мина
и зора се веч сипна.
Славей песен си запя:
с радост среща той зора:
през прозорецът глава
се показа и засмя.
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!