Захари Стоянов

VI

Лошите последствия от Тотювата чета не се ограничиха само с това: да се ядат печени кокошки и да се бият селяни и попове. Къде Свищов, дето паднаха заклани турчетата и черкезчетата, отмъщението от страна на турците, пък и на самото правителство даже достигна апогея на своите жестокости. Ангел Петров, бакалинът от с. Лъжени, когото читателите видеха по какъв начин посрещна борците, когато дойдоха в селото му - правителството хвана и обеси. Ангел бил много гиздав човек, което послужило още повече за обесването му. Турците завиждали на хубавелците хора. Когато го водели към бесилката, той викал с глас:

- За права Бога отивам!

Дедо Агапия от свищовския монастир изпратиха на заточение в Света Гора; Георги касапинът от Търново, който предрешил един хъш, дедо Иван Бойчев от Вишоград, който също така дал хлеб на друг един хъш, пъдарът от село Паскаловци, който видел като минала четата, а не се сетил да обади, поп Георги и Христо Савов от с. Коювци, които показали уж задоволство като чули, че минал Тотю, и пр. и пр. - всички тия нещастници беха изпратени на заточение.

Но най-големите жестокости остават пак в Свищов. Щом турците намерили на другия ден труповете на закланите турчета, всеки разбира вече как се е отразило на тех това зрелище, те които не били още привикнали да гледат окървавените трупове на своите правоверни съотечественици. Те не могли да си представят, че това дело е извършено от хора, преминали през Дунава, та за това изпозатворили всички мъже от село Царюво. Наред по всичките къщи направили басканлък, и като не могли да намерят нищо, заловили се за една женска риза, накървавена от известна причина. На третия ден работата излязла вече на видело. Митхад паша, на когото тая размирица спечели име, не закъсне да посети Свищов и Търново. Некой си Юрдан Гергицов, уж съзаклятник и патриот, след два-три шамара, открил имената на всичките си другари. По тази причина в Свищов станаха много запирания все на отбор интелигентни момчета. А мнозина други, които се сетиха по-навреме, избягаха в Ромъния.

За да успокои турското население в Свищов, Митхат паша изпратил под конвой Тодор Пеев от Свищов, другар на Филипа, за да го бесят в родния му град. Турското население тържествувало. Дърветата за бесилката взели от черквата Св. Константин, с цел да трогнат повече българите. Турците отишли под самата бесилка на конака с запалени чибуци. Най-после на 1 юни докарали в Свищов други четири момчета, тоже от четата на Тотю, между които били Костаки Гергевалията и Иван Свищовецът. Първият бил ранен в коленото, а на втория било отрезано ухото, заедно с половината кожа от главата му. Костаки беше твърде гиздав и развит човек, когото съжалиха и самите турци, когато го подкараха из русчушките улици да го бесят.

Град Свищов заплати за Тотювата чета с 28 момчета, от които повече отидоха на заточение.

Понеже турците си отидоха вече през девет гори в десета, забрави се вече късото пискюлче на техните ефендета, а на техно место дойдоха високи цилиндри и учени с солидно образование хора, то моя света длъжност е да обадя на своите читатели, че не само турците постъпват така жестоко с хора като Филип-Тотю и неговите другари. Ако турците бесеха и заточаваха, то те са турци поганци, друга вера, а ние сме българи, християни, помежду ни е преминала черна котка още от дедово Адамово време. Следователно, те са били в правото си да правят това. Тук съм длъжен да ви кажа, че както ние имаме комити, така и другите народи френци, руси и ингилизи имат своите, само с тая разлика, че техните имена са други и че те са еднокръвни и едноверни братя с своите християнски паши и каймаками. Но вие, които не сте чували и виждали какво се върши през морето, ще възразите, че тамошните комити като братя, като християни, не са подложени на мъки и страдания. О, колко се лъжете! Местото не ми позволява, иначе аз бих ви написал една страничка да видите и чуете - колко са по-страшни френските, руските и ингилизките заптиета, как те бият, какъв по-страшен Диарбекир имат те какви им са по-тежки прангите!...